Дали съм натиснала копчето?Момиче това копче го натиснах още след като станах ваммпир!Не знаеш как се живее с спомена за доведеният ти баща вампир, който те насилва от 8 годишна!Това наистина бе най хубавия му подарък.Да спре вътрешните ми страдания...
-Ти как мислиш?Да си вампир въобще не е лесно.Това копче ти помага да оцелееш, както и зъбите и убийствата.Може да сме чудовища, но на нас ни е много по трудно отколкото на хората.Да можеш толкова неща е такова бреме...затова повечето вампири са жестоки и безмилостни.Никой не е бил добър с тях, защо сега и те да са такива...?
Истина бе, да си вампир бе трудно.Това копче бе удобно, но точно това копче те спираше от това да си щастлив...да не обичаш значи да не боли, но също така да не си щастлив...
Ако искаш да стигнеш до онзи етап на щастие, то тогава трябва да минеш по всяка пътека която би наранила ходилата ти.Ако прелиташе над стъклата с това "копче", тогава нямаше да стигнеш до никъде...просто избягваш болката...
Проочетох мислите й, това че искаше и тя така бе жалко...Да копнееш да се превърнеш в нещо отвратително за да се спасиш...търсеше лесния път, както всички останали.Нямаше да стане малката, щеше да си извървиш пътя сама и през всички стъкла.да видим колко кръв ще пуснеш...
-Искаш да си вампир?Това е малко странно желание, но аз мога да го изпълня, нали знаеш?-изсмях се надменно и пренебрежително.Беше забавно, да ме моли да я превърна, не че вярвах това да стане, но щеше да е смешно.Толкова ли я бе наранил този мъж?Не вярвам да бе толкова сериозно, както се пее в една песен "...nothing but a heartache..."

засмях се на прозрението й че чета мисли, а още повече на последвалите след него разсъждения.Беше забавна...за човек...
-Първо, вампирите не ядът месо, а пият кръв, така че няма да си нарушиш диетата.-отбелязах аз малко убидена от факта, че смяташе вампирите за толкова ужасно...вярно че не бяхме цвете за мирисане, но не ние се хранехме с трупове!По възможно бе един човек да изяде друг, отколкото вампир...
-Второ, аз не съм зла.Въобще не знаеш какво е зъл вампир.Аз съм направо ангелче!-засмях се надменно, тъй като не бях толкова добра, но наистина имаше и по лоши от мен..например Том....
А това със сестра й бе толкова смешно...щяла да се отрече от нея, ха, как ще я вини, ако не е виновна.Ако сега я превърна, колкото и да се дърпа няма да помогне.Тези човешки създания...толкова са смешни, че чак трагични...
След това дойде и въпроса с този оливър...ха, иска да убие, а?Това можеше да се уреди и без да е вампир, просто щеше да даде нещо в замяна...
-Давам му 5 минути...ще се позабавлявам с писъците и страха му и след 5 минути е мъртъв.-засмях се арогантно, сякаш това че мога да го убия бе нещо невероятно...е, то си бе така де..
-Не е нужно да си вампир че да го убиеш, някой може да го направи за теб...в замяна на нещо де...-предложих аз като помислих какво ли бих искала от нея.Нямаше какво толкова да ми предлага, но пък бях длъжна да предложа услугитее си...а именно на убиец...