Вход

Направо умирах от скука, имах чувството че няма никой в цялото училище. Беше толкова пусто... Или може би аз не забелязвах хората, които минаваха покрай мен... Може би защото ми се искаше да поплувам, а в този студ нямаше как. Е вярно има басейни, но друго си е да скачаш от скалите и да се потапяш в морската вода... Седях в стаята си игледах снегът на вън, определено зимата не беше сезон за мен. И тогава се сетих, може да отида в кафе Оcean там имаше прекрасна гледка към водата и поне можех да и се радвам. Облякох се набързо взех плеъра си и една книга и се отправих на там.
Влязох почти премръзнала и седнах на най-крайната и възможно най-топлата маса. Тъкмо си вадех книгата когато сервитьорката дойде и гледайки ме леко объркана, защщото по това време обикновенно тук няма никой, ме попита:
-Какво ще желаете, мис?
- Един топъл шоколад с повечко сметана и две кокосови курабийки.
Момичето тръгна кум бара, а аз се загледах във водата, бешше толкова красива и успокояваща независимо от това, че беше зима.

Снегът беше покрил всичко,а аз бях решил да се поразходя.Не знаех на къде отивам и просто оставих краката ми да ме водят...След мако се озовах пред едно кафене.Бях идвал и преди в това кафене.Имаше страхотен изглед към морето и беше доста приятно..., вътре заварих познато лице.
- Здравей Скайли. - усмихнах се.Настаних се най-нахално на стола срещу нея.Тя до преди малко гледаше навън.Водата.Последния и всъшност първия път когато се видях с нея беше на скалите при морето и след това скачахме от там...и още един факт за Скайли тя беше фея.И то доста сладка фея...преди едва се бях сдържал да не пия от кръвта и.Все пак феите имаха доста хубава кръв...до колкото бях чувал. - Как си?От доста време не сме се виждали.Какво те води насам?Водата?
След малко се появи сервитьорката и остави поръчката на феята.Топъл шоколад.Попита ме аз какво ще искам и аз си поръчах всъшносто.
- Или топлия шоколад? - пак върнах вниманието си на момичето като се усмихнах.

Както се бях загледала във водата, не бях забелязала кога се е появил Крис . Забелязах го чак когато ме поздрави. Усмихнах му се в отговор и се замислих за първата ни среща. Беше скоро след като се бях нанесла тук, той ме намери на едно от любимите ми места... скалите. Бяхме си изкарали много забавно, имах хубави спомени от срещата ни. Спомних си как се бях порязала и той ми помогна, но все пак не трябва да забравям, че той беше вампир и то не какъв да е, ами червен новак и все пак той беше мил с мен, даже бяхме станали приятели.
- Здрасти Крис, радвам се да те видя отново. - отново му се усмихнах - Наистина беше жалко, че не сме се виждали скоро... Какво ме води насам ли, ами водата какво може. Нали знаеш как ме успокоява - усмихнах се свенливо, водата наистина ме успокояваше. Докато обеснявах ми донесоха топлия шоколад - Да това също е една много добра причина да дойда. - Отпих една голяма глътка и на свой ред попитах - Теб какво те води насам? Иначе нещо интересно около теб? - Крис ми се усмихна и аз се зарадвах, опредено му отиваше да се усмихва, а и очите му светваха по особен начин като го правеше.

Както си и знаех водата играеше доста голяма работа в идването на феята тук.Усмихнах и се.
- Аз...просто реших да се поразходя.Вече не ме свърта на едно място. - признах си.Чувствах се като животно в клетка което не може да мръдне.Не обичах да стоя на едно място защото това ме побъркваше.Аз бях човек - вампир - който трябваше да прави нещо...каквото и да е било.Въздъхнах.След малко дойде и моя топъл шоколад.Отпух глътка и затоврих очи за миг след което ги отворих.Погледнах към морето...Водите бяха спокйни - уж,поне според мен - и с нищо не можеше да се различаш от лятото...добре де това си беше лъжа.Имаше голяма разлика и тя си личеше!Много!Лятото няма и грам сняг,а сега всичко беше наоколо в сняг...Направо да му иде да се гръмне на човек.И то не само сняг,а и лед.
Пфф!

Пп:Съжалявам,но друго не ми хрумна ;х

Засмях се когато каза, че не го свърта на едно място. Последният път когато се видяхме ми се стори като някой който обича приключенията, за това го разбирах напълно.
- Донякъде това е третата причина да дойда тук. Просто сякаш няма никого в училището и просто не мога да седя сама без да правя нищо. За това дойдох тук с надеждата да срещна някого и ето, че ти се появи. И честно казано се радвам да те видя пак. - усмихнах се леко свенливо. - Е какво ново около теб? С какво се занимаваш напоследък? - беше ми любопитно какво става с него, а и не се бяхме виждали доста отдавна, а все пак бяхме приятели. Видях го как гледа водата и аз също я погледнах. Натъжих се малко, че не мога да се гмурна в бурната вода, толкова обичах момента в който съм скочила и тялото ми прорязва водната повърхност. Беше наистина невероятно и опияняващо действие... Беше просто прекрасно.

ПП: Споко, мойто пък е трагедия ;х