Разхождах се из гората ,отново както всяка сутрин след като станах или по скоро и по вярно всяка вечер.. Беше толкова тихо и спокойно,нямаше почти никой,тук таме от някаде се обаждаше някой друг бухал , а аз се усмихвах като ги чуех,природате и мириса и ме успокояваха и ми позволяваха да не мисля,да освободя съзнанието си от всички проблеми и глупости ,който се въртяха там. Нямаше нещо ,което да ми е по любимо от разходката в гората...

Когато момичето излезна на светлината и я видях от близо се изненадах ,направо не можех да повярвам
- Луси ,това ти ли си ? Не е възможно ...Как ..Какво правиш тук - започнах едва ли не да изтерясвам,да това беше Луси една от най- добрите ми приятелки .Бяхме заедно още от училище,но след това с братята ми ни белязаха и трябваше да се разделя с нея колкото и да не ми се искаше..Но сега сега тя беше тук..И аз от унилото си състояние бях станала лъчезарна и спокойна...

Бях толкова щастлива,боже това сигорно щеше да е единствения човек ,който нямаше да бяга като опарен след като чуеше фамилията ми ... Прегърнах я и след това и казах
- Ми трябваше ,но аз съм малко как да кажем глупава , и след като Крис не претърпя промяната ,и стана червен новак... и нали знаеш как не мога да дишам без глупавия си брат... и как винаги прави всикчо ,което поискам...да кажем ,че го изнудих да ме направи черевен новак,и сега не ходя на училище ,а кисна в тунелите- боже бях казала всичко на един дъх едва ли не ,не можех да повярвам заринах я с информация ,а все още не бяхме седнали
- Луси извинявай ,аз просто тук няма много хора на който мога да споделя такова нещо,а още повече да не кажа ,че даже и на едната ми ръка не се броят...