Вход

Огромното на пръв вид возило спря пред една отдалечена хижа, която грабна вниманието ми по две причини.
Първо-струваше ми се доста интересна сграда, определено имаше история със себе си.И втори-явно тук щях да прекарам известно време...не че бе лоша идеята, все пак пещарата на Боунс не бе толкова хубава колкото една хижа можеше да бъде, нали...да се надяваме да бях права, защото хич не ми стоеше в такава изолираност и на такова място ако нямаше някои удобства...
Слязох от колата, а след мен Верона също позволи на земята честта да погали краката й...ха, имах чувството че тя наистина не бе толкова обикновена, а някак по-...специална.Все тая, нямах представа каква е, но не ми вдъхваше особено доверие...Не че Боунс бе по-различен, все пак никога нямах в живота си някой на който да се доверя напълно, но пък той ми спаси живота...трябваше поне да не го лъжа нали...?А това да казваш винаги истината не си ли бе направо истинско доверие?Е..може би по скоро по задължение, но това бяха просто подробности.
Огледах хижата, отвън не изглеждаше зле..след момент просто преместих без изразния си поглед на Верона и когато срещнах нейния, го отместих с нежелание.
-Влизаме ли?-попитах аз и продължих да се взирам в хижата пред нас...

На вратата ни чакаше друга жена, която имаше също доста силна енергия, но също така доста непозната.Предтсви се като Далия, е, да, Верона ни запозна и следователно тя каза как се казва момичето, но това бяха подробности...
Погледа ми се плъзна по лицето на непознатата..тоест вече позната Далия и след секунда протегнах ръката си напред за да се здрависаме, но преди да посегне към мен дръпнах назад ръката си и просто се усмихнах леко, а тя се отмести назад за да влезем с Верона.Хижата наистина си я биваше, но не тя бе най интересното насред тази пустош.Двете ми се струваха странни, а в същото време толкова интересни, че вниманието ми бе приковано в тях , дори да не го показвах толова явно..Сякаш имаше някаква неописуема енргия, която бе толкова привлекателна, колкото и опасна.Е, мисля че вече е станало ясно какво любопитсво притежавах...
-Познате ли се с Боунс?-попитах аз без да се обръщам към Далия, но пък внимавах доста в отговора й, който ме засягаше и интересуваше доста.

Огледах момичето още на прага.Новата ми жертва.Изглеждаше слабичка,но това съвсем не означаваше,че не е жилава.Много исках да се окаже жилава.Имах нужда да правя нещо,а от доста време скучаех.Когато,Верона ми се обади и ми каза да намеря усамотено място за известно време,знаех че ми е намерила нещо.Не губих никакво време,за да пристигна в хижата и да я приспособя за живеене.Почистих основно навсякъде,от подземните изби до таванските помещения.Най-голямо внимание обърнах на спалнята на Верона.За там набавих сатен,балдахин и други неща,които да я накрат да се чувства добре.Знаех,че тя ще оцени старанието ми,а повече не ми беше нужно.
Влязохме в хижата и ги поведох по коридора.Имаше стая и за момичето,но без екстри.Просто стандартна,а колко време щеше да прекара там е отделен въпрос.За себе си бях приспособила голяма изба в която щях да провеждам основните занимания със вампирката.А да,Саманта-казваше се Саманта.Минах пред тях и отворих стаята на Верона,докато чух въпроса на Саманта.Обърнах се към нея.
-Не,не се познаваме с Боунс,но той знае за мен-леко извих крайчеца на устните си.-Скоро и ти ще разбереш доста за мен.
Верона,хвърли поглед в стаята си и се усмихна.Смеха й звънна,като хиляди камбанки,развяни от вятъра и погали слуха ми.Потръпнах.Толкова силно влияние имаше тя над мен.
-Можеш да си починеш или каквото прецениш-казах аз на Верона.-Надявам се ти допада стаята.
-Чудесна е,благодаря ти-отвърна тя и ме целуна по устните.Облегна се на касата на вратата и додаде,-всичко е страхотно.
Кимнах с глава и отново се обърнах към Саманта.Хванах я за ръката и я поведох по коридора.Малко по-надолу от противоположната страна на коридора отворих вратата на нейната стая.
-Ти ще си тук-казах аз,посочвайки с глава към стаята.-Тук сме само трите,така че,ако имаш нужда от нещо аз ще съм наблизо.Чувствай се като у дома си.