Вход

Гората, която беше като дом за мене беше покрита с мрак и магла. Чувствах се там всеедно си бях удома. Луната грееше ясно и беше единственотонещо което,
осветяваше поне малко гората. Видях групичка хора-най вероятно пияници или наркомани но се отделечих и тотидох към по - спокойно местенце край езерото. Седнах и си почивах от дълготрайният ми лов. Беше ми самотно и чаках само някои да дойде да си бъбрим.

Незнайно защо отидох до езерото в края на града.Просто нещо ме влечеше там , въпреки че знаех колко е опасно.Навлязох по- навътре и зърнах в далечината група пияници или наркомани не знаех точно пък и нямаше значение.Погледът ми се спря на момчето до дървото.Изглеждаше ми познат.Приближавайки към него го разпознах - беше новия ученик на Наташа.
- Здрасти - поздравих го с лека усмивка - Нещо против да седна до теб?

-Здравей, казвам се Джейсън - казах с лека усмивка втренчен в моичето.
-Разбира се, седни до мен ще е весело.- отговорих с леко трапчинкова усмивка и се подместих малко, за да седне до мен. Тя беше много красива, както с още по красивите си сини очи.
-Какво ще кажеш да се опознаем малко повече - не се вздържах и казах
-Кажи нещо за теб самата.

Седнах до него без да откъсвам очи от него.Бях толкова запленена както никога досега.
- Аз съм Анастасия - отговорих му. - Ами какво да ти кажа за себе си.Първо аз съм магцосница и има различни дарби една , от които е че виждам и разговарям с духове.Като гледам тук - вперих поглед в пространството и зърнах неколцина духове , предимно тинейджъри , които веднага изчезнаха - има доста. - отново погледнах Дженсън в очите. - А ми ти?Кажи ми нещо за себе си?

-Емии... какво да ти кажа, върколак съм. Дарбата ми да виждам бъдещето когато докосна нещо или някого. - отговорих. Седях до нея, а тя беше много красива магьосница с много красиви очи. С една дума харесах я.
-Ще ти кажа че си хубава защото немога да се въздържа да ти го кажа. - казах и го и се зачервих поне малко. Станах раздвижих се и пак седнах до нея гледайки я в сините й очи и я попитах:
-Извинявай че те питам така, но ти имаш ли си приятел? - попитах този път без да се зачервявам

Значи виждаше бъдещето.Много се радвах , че не чете мисли като Клеър и Хера.Доближаваше се до мен все повече до мен и ме гледаше право в очите.Аз от своя страна отвръщах на погледа му.Изчервих се след комплимента и признанието му , че ме харесва.Усещах нарастващото напрежение между нас.Може би щяхме да сем се нахвърлили един върху друг , ако Наташа , третокурстничката, не беше дошла.
- Здравейте - казах и и се усмихнах. - Можели да седна?
Погледнах я.
- Ами... - не знаеха какво да кажа.Отново погледнах него , чудейки се какво да отговоря.

-Да ела седни при нас - казах на момичето.
-Тъкмо си говорихме с Анастасия.-разясних й.
-Тъкмо я питах дали иска да си станем нещо повее от приятели - изпуснах се
неочаквано без да помисля че и се нахвърлям на Анастасия така но въпреки това чаках положителен отговор.

Стъписах се.Явно Наташа също беше.
- Хубаво само гледайте да не ви хванат, че няма да е хубаво.
Седна на пейката и се отпусна назад.
- Да - отговорих след малко като вече едвам сдържах вълнението си - Съгласна съм да сме повече от приятели.
След това му се усмихнах широко.Щях да мисял затова дали ще ни хванат после.

-Суууупер - викнах от радост. Всичко беше наред но се притеснявах малко
да не ни хванат но беше малко вероятно. Прегърнах и я целунах.
Бях много зарадван че тя каза Да. Усмихнах се и казах:
-Това ще бъде нашето тайно място за срещи.- казвах вълнувайки се че имам такова страхотно момиче до себе си

"Тайно място за срещи" я по-добре да се изнизвам оттам и даги оставя да си "поговорят". Ще си мълча и толкоз няма да казвам. Станах и сеизнизах. Все едно тъкмо не се чувствах конфортно в негонат компания и тогава се сетих да го питам:
- Джейсън ти си върколок нали?

Бях толкова развълнувана от неговата реакция.А когато топлите му устни докоснаха моите , сърцето ми биеше по-лудо от всякога.
-Това ще бъде нашето тайно място за срещи - каза все още развълнуван.Споделях радоста му и не можех да спра да се усмихвам.
- Джейсън ти си върколок нали? - каза Наташа.Съвсем бях забравила за нея.Тя бе станала свидетел на случилото се.Засрамих се и се изчервих.