Вход

Влязох в библиотеката, май ще стане любимото ми място... и ще ми лепнат прякора "книжен плъх", но какво пък, заслужаваше си... Щях да съм сама и да се потопя в магията на книгите... Все едно, нека карам по същество, трябваше да проуча, как да се отърва от това чудо в мен... Качих се на стълбичката, хубавите книги винаги бяха на високо, не разбирах логиката на библиотекарката, но сега не ми беше до това... Поразрових се малко докато не намерих една книга... Беше доста дебела, затова реших да проуча първо нея после да се захвана с друга... Разлистих я, надявах се да намеря търсената от мен информация, но не. Не ми се четеше сега, просто щях да използвам магия, за да видя има ли въобще нещо такова. Отворих на средата и направих магия. Но книгата просто се затръшна и изпрати цялата прах от нея към мен. Изсъсках недоволно :
- Дано си доволно ! - Странно е, че говорех на нещото в мен, но какво друго да направя ?! Просто се качих отново на стълбата и започнах да тършувам из прашните книги. Накрая намерих, една мъничка книжка, която надали беше повече от сто страници. Взех я и се изненадах какво пише на нея : "Чифтосване на демон и вампир" - Блях ! Искаше ми се да я захвърля настрана, но проявих уважението, че тук може да има информация, която да ми помогне, пък и книгата е доста стара, щеше да се разпадне при сблъсъка със земята. Слязох от стълбата и се свих в ъгъла. Започнах внимателно да прелиствам страниците, за да не се разкъса... След като я прочетох, я върнах. Седнах на земята, защото надали щях да запазя равновесие. Прочетеното в книгата беше като шамар за мен. Излиза, че за да се отърва от бебето, трябва да ме пронижат в сърцето не само с демоничното стъкло, но и с дървен кол... Ужас, за да няма бебе трябва да убият майката... т.е. трябваше да убият мен... Какво пък... доста съм си поживяла... Само ми трябваше план как да намеря демоничното стъкло... Станах и се запътих към тъмните улички, трябваше ми енергия, пък и като съм сита мога да мисля по-добре... Тръгнах...