Тук учениците могат да се поддържат в форма.Фитнеса предлага различни уреди за трениране и е отворен по всяко време.

Имах нужда да излея напрежението някъде. Не ми се разкарваше навън , тъй че отидох в фитнеса. Преобляках се с долнище на анцуг и потник и се запътих към бягащата пътечка. В фитнеса нямаше почти никого , тъй че ме устройваше идеално. Прибрах косата си на опашка и нагласих желаната а бързина на пътечката.Започнах да бягам. Мислите ми за минали събития отново почнаха да ме преследват. Не ги исках. Желаех просто да забравя всичко , а някои неща въобще да не се бяха случвали като случая с Арчър. Все още не можех да свикна , че съм върколак. Зависимостта от луната ме убиваше.

Ник влезе във фитнеса и облече един анцунг. Уви ръцете си с бинт и излезе от съблекалнята. Той тренираше гол до кръста, просто така му харесваше. Погледна хората не бяха повече от десетима. Той отиде до една боксова круша и започна да я удря със всичка сила. Напрежението се усещаше в цялата зала въпреки че Ник не беше кой знае колко силен. След около десет минути мощни удари, той отиде на бягащата пътечка и започна да тича, беше я пуснал на средна скорост. След две минути Ник забеляза, че на пътечката до него има едно момиче. Беше красива.

Докато тичах оглеждах останалите в залата .Личеше си ,че повечето от тях редовно идват тук , но погледът ми беше привлечен от новодошлия. Изпъкваше сред останалите с липсата на тениска и със силата , с която удряше боксовата круша.Не можех да не призная,че иглеждаше много добре.След малко вече бягаше на пътечката в съседство до моята. Така като беше по-близо улових миризмата му и настръхнах. Вампир. Разтърсих глава. Мразех , когато ставаше така . Тези междувидови вражди ме убиваха. Поех си дълбоко въздух. Щях да го заговоря и възможният разговор щеше да пропъди това напрежение.
- Здрасти - поздравих го.

Ник чу гласа на момичето до себе си и след като вече се беше разконцентрирал от тренировката, той усети, че тя е върколак, но нямаше да подкарва темата към тази война.
- Здравей. - Каза той след като намали скоростта на пътеката. Не искаше случайно да падне и да се изложи в залата. Покрай него мина едно момиче, беше му стара приятелка. Поздравиха се и тя си тръгна. - Името ми е Ник, а твоето е?

- Талия - отговорих с усмивка. Както и предположих се почувствах значително по-добре.Намалих пътечката докато не спря. Отидох до близкото място , където си бях оставила нещата. Извадих шишето с вода и жадно отпих няколко глътки . След което се върнах отново при пътечката , където беше и Ник.
- Е , често ли посещаваш фитнеса? - попитах. Пуснах на по-ниска степен пътечката и пак се заех с бягането докато чаках отговора му.

Ник се замисли над отговора си още преди да го е дал.
- Да кажем да. Колкото да поддържам формата си. Ами ти? Не съм те виждал тук досега. Или си нова или просто не сме се засичали. - Ник усещаше желанието за мъст и жаждата за битка с върколак. Той подтикваше това чувство доста време, но ето, че сега то напираше и Ник трябваше да направи нещо. - Извини ме за момент. - Каза той и тръгна в посока съблекалните. Влезе в дамската и видя едно момиче. Беше доста красива, идеалната жертва. Ник започна да я целува страстно, а тя му се отдаваше. Накрая той я захапа и почти източи кръвта й. После й внуши, че нищо не се е случвало и се избърса в една от кърпите. После се върна на пътечката до Талия. Вече не му се искаше да се бие и да отмъщава. - Е, не отговори на въпроса ми.

Канех се да му отговоря ,но той ми се извини и тръгна към съблекалните. Продължавах все така да тичам ,когато се появи отново.
- Да речем ,че днес ми е за първи път - спрях пътечката и се подпрях на лостовете да си почина.От него се носеше специфична миризма.
- Изглежда си бил гладен - отбелязах леко задъхана. - Поне тя оцеля ли?
Осъзнах,че нахлувам в дълбоки води , но не успях да се сдържа да попитам. Сега само очаквах лоша реакция.

- Да. Избягвам да убивам, когато се храня. Пък и това момиче има накъде да се развива. Но е много наивна. А ти как оцеляваш при пълнолуние? Връзваш ли се? - Ник продължаваше да тича по пътеката и по едно време натисна бутона за по-голяма скорост. Започна да се движи все по-бързо. - Нека зарежем тази война. Който иска да воюва, но не и аз. Не бих се бил с толкова красива жена. Съгласна?

- Ами ..аз - започнах. - Наскоро съм превърната и още ми е много трудно. Знаеш как е като си нов в нещо.
Повдигнах рамена и се усмихнах. Докато аз си почивах той засилваше скоростта. Предложението му ми се стори много разумно , а комплимента ме накара да се изчервя.
- Прав си . Няма смисъл да го обсъждаме - усмихнах се и пуснах пътечката.Чудех се защо не съм го виждала преди. Можеше да е нов , но едва ли.
- Е какъв си точно? Ученик , учител. Не съм те засичала наоколо.

- Би трябвало да преподавам бойни изкуства, но не съм се мяркал в училището нито веднъж, не мисля и да го правя, освен ако не се наложи. А ти какво си? Едва ли си ученичка. По-скоро си учителка или просто гражданин. Нали?! - Ник се усмихна и после забави темпото до това на Талия. - Как ти викат на галено? Едва ли някой през цялото време ти казва Талия?! - Ник спря пътечката и се облегна на една от страните, загледа се в Талия. Тя беше красива и секси, нетипично за върколак, но истина.

Учител значи.
- Разбирам . Да и аз съм учител , тоест учителка. Преподавам по драма ,но напоследък не съм имала часове. - отвърнах на усмивката му и се замислих над въпроса му.
- Всъщност викат ми и Талия, но на накратко Лия - спрях пътечката и се подпрях за кратка почивка отново. Избърсах капчиците под от челото си като не откъсвах поглед от него. Не можех да не призная ,че е готин.
- Как ти е пълното име? Едва ли е Ник.

- Не е така, но мразя да ми говорят на цяло име или на фамилия. Никълъс. Това е, но предпочитам Ник. - Тя беше наистина красива. - Пет минутки и идвам, Лия. - Ник отиде при лежанките сложи още два-три диска и легна. Започна да вдига тежестите, бавно като вдишваше и издишваше въздух. След пет минути, той реши да се върне при Талия. Остави тежестите и се върна при нея. Взе една кърпа и леко избърса капките пот от тялото си, но косата му беше много мокра. - Още ли ще тренираш или искаш да идем някъде?

- Разбирам - казах. Той отиде да вдига тежести , а аз отскочих до нещата си. Взех ги със себе си до пътечката. Изпих на един дъх останалата вода и точно , когато завъртах капачката на празното шише той се върна. Останах смаяна от гледката. Устните ми оформиха безмълвно "уау". Страхотно телосложение в комплект с мокра коса от тренировките и на тази светлина цветът на очите му се открояваше ясно. Бях зяпнала , но се осъзнах навреме.
- Като за първи път ми стига - усмихнах се. - О да съгласна съм да отидем някъде. Само да се преоблека. Извини ме.
Минах по край него и тръгнах към съблекалните. Взех си един душ в специалното посещение , преоблякох се с дрехите , които бях дошла - дънки и блуза без презрамки - се върнах при него заметнала на рамо чантата си.
- Готова съм. Къде предлагаш да отидем?

Докато Талия беше в банята, Ник също отиде до съблекалнята за да се изкъпе и преоблече. Остави косата си мокра, навън беше жега. Беше облякъл сини дънки, черна тениска с V-образен врат. Върна се при пътечките и точно тогава Лия се върна.
- Защо не идем в Кафе "Ocean" или в някоя сладкарница...?! Съгласна ли си? - Ник се усмихна, незнайно защо. - Аз черпя.