Тази вечер бе първият ритуал на Тира като Лидер на Дъщерите на Мрака. Дали бе нервна? Не, изобщо. Ни най-малко, а би трябвало да бъде.
Както и да е, Лу влезе в Храма два часа по-рано от останалите, вече облечена в недокоснатата си досега черна рокля. Тя вече имаше опит в "изнасянето на представления", тъй като не малко пъти бе излизала на сцена.
Сю пъргаво започна да обикаля из ритуалната зала, за да я приготви за ритуала. Всичко трябваше да бъде перфектно. Тя бе помолила двама възрастни вампира да поставят дървената маса на подходящо място, тъй като Ан не можеше да се справи сама.
След като масата бе изнесена, Тира прилежно я покри с покривка, изтъкана от сребърни конци, чиято украса бе образа на Никс, държаща в ръцете си полумесец.
Вийна постави в средата на масата една сребърна статуя на Никс, а пред нея - купа с плодове, сирене и месо, а също и един бокал с вино, от който щяха да отпият всички, които присъстват на ритуала. От дясната страна на масата финландката постави лилавата, жълтата, червената, синята и зелената свещ, както и продълговатата запалка и кинжала. От лявата Ийн сложи техниката, необходима за музиката и един здраво вързан сноп от бяла салвия и евкалипт.
След като приключи с подреждането на масата, Навийн се върна до бокала, надвеси китката си над древната чаша и се поряза. След като кръвта спря да тече драскотината зарасна мигновено, сякаш не я е имало.
Ето че часът удари. Лусинда седеше на прага на Храма и изписваше пентаграма на всеки, който влизаше.
- Бъди благословен/а. - поздравяваше тя с усмивка, а те й отвръщаха със същото.
След като всички влязоха, Хиуксет застана пред масата и огледа лицата на всички поотделно. Елементите вече бяха заели местата си и държаха свещите, а тази за Духа бе поставена в центъра.
- Днес е четвърти септември и има Пълнолуние. - заговори тя, а мелодичният й глас се разнесе из залата. - Този ден е свещен ден, тъй честваме празник, посветен на нашата Богиня Никс. - Ийн спря за момент, за да почувства думите, които идваха от сърцето й. - Тази вечер вашите молитви към богинята могат да бъдат чути и изпълнени. Тази вечер е време, в което ние се свързваме с Никс, защото границата между нашия свят и нейните владения е много тънка. Нека заедно празнуваме, Дъщери и Синове на Мрака. - след като приключи с речта, тя направи знак на момчето до техниката да пусне музиката. Песента на Омниа засвири, запълвайки залата със своя властен и мелодичен звук.
Ан започна да танцува около кръга с грациозни и плавни движения. Тя бе сигурна, че повечето ученици бяха приковали поглед в нея, но това в момента не я интересуваше. Тя танцуваше в такт с музиката и едва сдържаше смеха си.
След като песента свърши, момичето взе запалката от масата и започна с призоваването на елементите.
Тя пристъпи към своята сестра Таралин и й се усмихна топло и приветливо. С едно плавно движение Лусинда запали жълтата свещ и фитилът пламна.
- Въздух, тих и спокоен,
ти ни даваш хлад и ни носиш топлина,
когато имаме нужда от теб.
В името на Никс, призовавам те в този кръг! - момичето усети лек ветрец, който нежно я помилва по лицето и след това си отиде.
Тя пристъпи към към Кандис, която представяше елемента Огън. Момичето й се усмихна и запали червената свещ, която Кандис държеше.
- Огън, буен и непокорен,
ти ни подкрепяш и в най - тежките ни мигове
и ни закриляш винаги.
В името на Никс, призовавам те в този кръг! - Навийн почувства горещо, но приятно парене по кожата и чу пукота на огъня. Тя се зарадва много, но не спря нито за миг.
Анна пристъпи към Катерина, която символизираше Водата.
- Вода, гладка и прощаваща,
ти отмиваш мъката ни,
както вълните отмиват пясъка от бисерите.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!-в този момент Нави чу звука на разбиващите се в скалите вълни и усети аромата на морска вода във въздуха. Почувства хлад по кожата си, сякаш се намира във водата.
Тя продължи с призоваването, отивайки при Алекса, която представляваше Земята. Това бе елементът, който Хиуксет най-много харесваше. След Огъня, разбира се.
- Земя, лоялна и всепрощаваща,
ти ни помагаш с вседокосващата си магия
и прощаваш грешките ни.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!-Нав усети мекото докосване на тревата под краката си, усети мириса на прясно окосена трева и множество цветя и билки във въздуха. Тя харесваше тези усещания и би спряла, за да се порадва на тях, но трябваше да продължи с призоваването. Оставаше само един елемент-Духа. Това ще бъде черешката на тортата, помисли си тя.
Заставайки в центъра, Тира взе кинжала и изписа пентаграм във въздуха. След това Сузи взе лилавата свещ и я запали, а фитила пламна по-силно и от този на свещта, символизираща Огъня.
- Дух, див и свободен!
За всеки от нас си различен,
но въпреки това живееш в сърцата ни.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!-в този момент Су усети собствената си душа, сякаш й бяха поникнали криле и всеки момент щеше да полети. Тя почувства и гъделичкане по челото си. Белегът й блестеше със сребриста светлина, а и бе получила нови татуировки, които започваха от раменете й и завършваха на дланите й. Тя имаше татуировки и по скулите, които вече се бяха разпространили.
Тира се отърси от тези мисли и погледна към кръга. Имаше сребърна нишка, която ги обединяваше.
Все още с усмивка на лице, Лу взе бокала и даде на всеки присъстващ да отпие.
- Бъди благословен/а. - казваше им тя, а те й отвръщаха със същото. След като даде на всички да отпият, Хиуксет се върна в центъра на кръга и отпи от бокала, а след това запали снопа билки. Пушекът се разнесе из залата със сладникав аромат.
- Обредът е завършен. Бъдете благословени. - тя закри ритуала с тези думи.
- Бъди благословена. - отвърнаха в хор останалите Дъщери и Синове на Мрака, а след това се разделиха на групички и започнаха да излизат. Лу също излезе с надеждата, че е водила ритуала, както трябва и на останалите членове на групичката им е харесало.
