Снимка* :

Име на героя* : Изабел Дюшан
Прякор : Из, Бел, Бела,Изи
Личността която използвате за лик* : Alessandra Torresani
Години* : 16
Дата на раждане : 20.08
Зодия : Лъв
Вид* : Вещица
Ментор* : -
Семейство : Тобаяс и Анабел Дюшан (майката починала при раждането)
Талисман : Пръстен който държи на верижка около врата си.Той е принадлежал на всички жени в поколението.
Допълнително :
-Има котка на име Ellie.
-Свири на цигулка и китара
-Пише стихове и песни
-Иска да си осинови лисица
-Не обича кафе
-Предпочита Кока Кола
-Обича сладко
-Има желанието да свири на арфа, но не и времето и търпението.
Външен вид*:Косата и варира от черна когато е на закрито до леко червеникава когато е на слънце.Мрази този факт.Иска косата 'и или да е просто Чевена или Просто черна..А червеникавият цвят не и харесва..Ужасен е..някак рижъв, но по-зле.Често са 'и казвали колко уникално и красиво е това..Но според нея просто и се мазнят.Кожата 'и е бяла без тен, обича да е естествена стане ли дума за кожата 'и.Очите 'и са сини понякога леко зеленикави.Лицето 'и е леко закръглено, но тя е слабичка.Устните 'и са плътни и розови почти винаги с червило или гланц.Не е много висока и не обича да и го натякват.Обича да носи къси рокли или къси панталонки.
Характер* : Макар и да е вещица тя е леко стеснителна, но се ядосва прекалено нещо.Дразни се от съвсем малки неща което се лесно можеш да свържеш с факта че повечето гръботевици в ден в който мислиш, че ще е слънчево са заради нея.Обича сладкото..и малките сладки фиругрки..и всичко малко и сладко.Особенно пък лисици.Луднала е по тях.На всякъде около нея са.Сякаш са 'и малки сладки талисманчета.Не че е някакъв маняк на тема МАЛКИ&СЛДКИ .. просто 'и допадат..
Не знае какво е истинско приятелсвто..просто защото не е имала истински приятели..за това 'и трябва някой да я светне за тези неща..
Затворена е в себе си..не че е емо..Просто няма с кого да го сподели, а даже и да имаше кой искаше да чуе за това как вчера братовчедка 'и открила дарбата си и подпалила цялото фояе..А после чичо 'и го сменил опустушената стая с нова за части от секундата?Никой.Та затова не говори за семейството си със смъртни..или с когото и да било.
Любимите 'и цветове са...Black&Yellow, Black&Yellow.. Всъщност не..Те са черно,лилаво, морско син ии тревисто зелен.
Обича музиката а още повече Китарите..А още повече Китаристите..Самата тя има китара и често съчинява песнички, но както споменах по-горе не ги е споделяла.
История* : Късно вечер е ..Може би тридесет минути след полунощ.Котката на семейство Кларк е неспокойна и има за какво.Могат да се чуят виковете на жена.Госпожа Кларк има ужасни болки причинени от контракции.
-Мила казах ти да отидем в болницата!-Настояваше господин Кларк.
-В никакъв случай не отивам при мъгълски лечители Тобаяс!-Усещаше се колко я боли по тона 'и.Баба Нел погледна сина си в очите.
-По-добре излез синко!-Посъветва го тя.Знаеше, че Анабел бе прекалено слаба и едва ли щеше да оцелее.За щастие бебето можеше да се спаси.След още 5 часа мъки излезе едно малко тъмнокосо момиче с катранени, млечни очи като онази вечер.То изплака и баба Нел подаде малкото момиче на Анабел.Очите на майката засияха.Сякаш бе забравила всички болки..ей така изведнъж..сякаш с магия, но такава нямаше.Това бе една голяма тайна тъй както за вещерския род така и за старите умни мъгъли.Анабел погали чедото си и продума.
-Моята малка принцеса..Моята малка Изабел.-Издъхна и затвори своите големи очи.Малкото момиченце..вече Изабел усети още 2-3 опита на сърцето на майка си да изтласка кръв.Една сълза се стече по бялото лице на жената.
...Бебето продължи да плаче....
Беше рано сутрин, Изабел отвори очи.Сигурно бе едно от малкото деца които мразеха рожденият си ден.Баба Нел се провикна от доло..Беше приготвила нещо специално..Още един опит да накара своето 7 годишно внуче да се усмихне.Бел бе навлякла една черна риза на баща си..стоеше и толкова смешно..като рокля ..но Изи бе толкова нисичка, че ризата се влачеше по земята.Всички се чудеха защо е толкова ниска.Много смятаха баща 'и за гигант..
-Днес е специален ден Из!-Каза баща 'и притискайки я силно към себе си.
-че какво му е специалното?-Попита тя.-Още един ужасен ден.
Тобаяс се усмихна мило и тъжно..и въпреки това погледът му бе топъл.Из се усмихна почти незабележимо.Само той можеше да я накара да се усмихне.Той и бе единствен татко на света!Той 'и бе упора.Ах колко го обичаше.
-Хайде закуси..Из днес е наистина специален ден..Вече си голяма, мила.Ще ти покажа нещо!
Из кимна мудно и още по-мудно се дотътри до масата..качи се на големият за нея стол и започна да се храни.Баба Нел я галеше по главата и я погледна в очите..Тези тъжни очи.Винаги..на тази дата очите 'и ставаха черни..като онези млечни с които видя майка си.
След като закуси Тобаяс хвана дъщеря си за ръката и я тръгнаха на горе.Към стаята в която тя не биваше да влиза.Онази стая в която бе родена.След раждането 'и там Тобаяс държеше всичко магично и всички спомени от академията в която се бе обучавал.Тогава той и показа и разказа всичко...но Из не се трогна много от това.Сякаш това бе нещо което чуваше всеки ден..Интересуваше се само от едно..От майка си и той и разказа...всичко ..най-подробно.
-Татко..понякога я чувствам толкова близо...Сякаш вечер, когато ме е страх..някой ме прегръща и ми пее..
Татко и само и се усмихна мило, целуна я по челото и двамата замълчаха.Попринцип двамата не говореха много..Не бе нужно..сякаш се разбираха само с поглед.Това беше още една причина поради която тя го обичаше толкова много.
Минаха години..Из беше вече на 12 и знаеше какво ще прави с живота си.Щеше да отиде в същата академия в която поколения вещери са били обучавани.Сякаш сега се чувсташе още по-близо до майка си..