Толкова странно се почувствах като каза "харесва ми тук", даже леко се усмихнах, имах чувството, че го казва заради мен.... ооооооо я стига глупости, кой би забелязал момиче като мен... както не веднъж са ми казвали, че съм едно от най-депресираните момичета. Пети курс значи...
- Аз също уча тук, само че съм четвърти курс. И на мен ми харесва в училището, приятно е, а и срещам доста интересни личности тук... - ама какво ми ставаше, звуча като първокурсничка, даже и по-зле, само дано не си вади грешни изводи за мен. Изведнъж от храстите зад нас се чу прошумоляване и аз се притиснах до Алекс, който все още беше клекнал до мен. Когато се усетих какво съм направила се почувствах адски неловко - Извинявай, не беше нарочно, просто... ами... просто съм една голяма бъзла това е - погледнах го със светлозелените си очи, в които се четеше лек уплах и много срам, е сега наистина се бях изложила безкрайно. Най-вероятно щеше да постъпи с мен като джентълмен, да ме изведе от гората и да ме остави да се оправям сама... въздъхнах... е БРАВО пак бях оплела конците.

Толкова беше хубаво, когато той не предложи да ме изпрати към училището, а предложи да отидем на по-топло. Е май беше прав, тук определено си беше хладно, чак сега се усетих, че съм си забравила шала в стаята и ми е леко хладно. За това с радост приех офертата за по-топло.
-Какво ще кажеш да отидем в Сладкарницата на Ривър стрийт просто умирам за нещо сладко и голяма чаша горещ шоколад с много сметана - само при мисълта за тази шоколадова бомба очите ми светнаха и си представих как седя сгушена на топло с голямата чаша шоколад и мога да говоря с Алекс колкото си поискам. Погледнах го в очите с най-мил поглед и се усмихнах, толкова се надявах да каже да.

ПП: Ако искаш направо там пиши

След думите " Не,не съм добре" от негова страна които прозвучаха гадно се замислих какво въобще правя тук и защо му помагам.Когато обаче придоби вълча форма и изкимтя нещо в мен се сви.Напомни ми се вълците на Найтшейд незнайно защо.Пред очите ми той се променяше и стана нещо което не бях виждала преди - след като отново той стана човек беше гол.
Уау!
Гледах да не обръщам внимание на това и отбих поглед в страни,но знаех,че не мога даго оставя така.Въздъхнах и погледнх вещицата.Тя ни гледаше доста странно.Ръмжене се надигна в гърлото ми.
- Какво гледаш така?Направи някаква магия и му дай някакви дрехи! - изсъсках аз.Тя го направи и аз отидох до мъжът.Клекнах до него и след около минута вече той беше на крака.Малко трудно беше да го изправя на крака без негова помощ - която не беше много де - и да тръгна на някъде.Нямах си и представа къде да го заведа.Имах къща в града,но принципно спях в стаята в училището тъйкато беше по-удобно за всичко.А и те принципно искаха да прекарваме повече време в училището и околностите.
Пфф!
Накрая реших,че трябва да го заведа у нас.Той беше доста зле,а аз не знам колко още щях да мога да го подкрепям да ходи.Къщата и без това беше сравнително наблизо,а с него в училището не можех да се появя,а камоли да го вкарам в женското общежитие....в това негово състояние.Не след дълго стигнахме и къщата ми....

Пп:Забила съм..;х пиши в къщата..аз те питах в скайп къде да отидем ама ти мълчиш >.<