Тя ги погледна и след това направи една физиономия на Харпър която бе от сорта "НЕ си и го помисляй даже" без да я види Маги
-Добре тогава нека да е някой клуб така като ви гледам имате нужда от питие-отвърна тя и се огледа дали има някого в това време се чуваха че сирените приближават.
-съвет поемете си дълбоко въздух-отвърна тя
Затова тя застана между тях и размаха жезъла си и се появи ослепителна светлина,когато тя изчезна те вече не бяха там.

П.п пишете където искате и после само ми кажете къде точно продължаваме

Вампирското в мен беше толкова будно че исках толкова много кръв. Но ако убиех някой Тео щеше да ме утупе... Оф майната му на Тео. Не ми е баща не ми е никъв каквото искам това ще правя. Об
Обикалях уличките с надеждата да се появи някое пиано момче или момиче. Нямаше да помнят нищо, а и и беше нормално тук да се намират мъртви хора. Не и със пресушена кръв, но това са подробности.
Дишах толкова дълбоко, че скоро щях да повърна. Усещах всичко, но не й това което исках. Мамка му. Мухъл, алкохол, цигари, наркотици, кръв... Кръв да... Чувах и туптящото сърце. Като малка птичка, която се бори да излезе от кафеза. Запътих се към шумът и той ме одведе към едно момиче, което бързаше да се прибере към вкъщи. Насигурно и топло... за жалост днес не й беше ден. Когато тя за пореден път се обърна назад за станах пред нея със скръстени ръце. Тя се блъсна във мен и отскочи изненадано. Когато видя че съм на нените години се успокои малко, докато не видя погледът ми. Усмихнах се подиграветелно.
- Сам самачика тук. Не е ли много опасно за момиче като теб? - Казах и се приближих към нея.
- Ами ти.. е-е-едвали си по-голяма от мен - Тя заекна малко, но бързо се окопити.
- Да... но аз съм различна... - усмихнах се широко и показах кучешките си зъби , които бързо се удължиха. Дори нямаше време да извика. Забих я в стената и почнах да пия жадно. Тя дори не се съпротивлява просто севцепени и ме остави да смуча барзо,нагло и жадно животът й...

Тичах след Алекса, докато не навлезе в тъмните улички.Забавих крачка и предпазливо се огледах щом навлязох в мрака.
- Алекса - гласът ми прозвуча в тишината. - Алекса няма защо д абягаш.Тук съм ,за да ти помогна.
Инстинктивно докосна облизания пръст.За някаква час от съзнанието ми това ,което направи ми се стори възбуждащо и страшно секси.Бързо се отърсих от тази мисъл. Та тя ми беше бивша ученичка и...застинах на мястото си при вида как пие кръв от някакво момиче.Пие кръв?Не е възможно.Затичах се към Алекса и я оскубнах от момичето.
- Какво по дяволите става тук.

Кръвта на момичето се вливаше в тялото ми... нейният живот ми принадлежеше вече. Но бях глупачка, защото бях толова погълната от заниманието си, че не чух когато Лукас се е приближил и ме махна от храната. Беше не възпитано да прекъсваш хората когато се хранят. Също така пък беше глупава да прекъсваш вампир когато се храни. Момичето се срина на земята в несвяст. Обърнах се към него и изръмжах. От устата на долу бях цялата с кръв и сигурно изглеждах зле, но не ми пукаше.
- Не са ли те уили, че е невъзпитано да прекъсваш някой когато се храни - изсъсках срещунего. Иизбягвах да казвам думата "човек". Тогава ми присветна нещо и реших да го използвам. - Или пък ти е харесало когато близанах кръвта от ръката ти - повдигнах вежди и наклоних леко глева като котка. Бавно се приближваха към него. - Не се притеснявай това е нормално. Вампирската слюнка съдържа доста ендорфини. - Усмихнах е показах кучешките си зъби.

Горкото момиче припадна ,а Алекса се превърна в кучка.
- Естествено ,че са ме учили на обноски,но също са ме учили да не навлизам прекалено много във въображаеми я си свят - скръстих ръце, след като тя вече се бе измъкнала от хватката ми.Не можех да откъсна поглед от вампирските зъби,но знаех,че са фалшиви.Вампири не съществуваха.Тя засегна малко деликатна тема.Боже наистина беше обезомяла и на всичкото отгоре и разгонена.
- Виж Алекса ще те изпратя до вас, ще ти препоръчам специалист , всичко ще се оправи.

Изсмях се толкова силно и внезапно, че той се стресна. Ама какво да напаряв разсмиваше ме. "Въображаемият ми свят" "Специалист" да бе... Де да беше толкова лесно. Какво още трябваше да направя, че той да ми повярва. Смехът ми се превърнав тихо кикотене. Явно му трябваха доказателства. Е щях да му ги предоставя. Скочих бързо и се озовах върху него на земята. С дяснатами ръка го стисках за гърлото и ноктите ми пробиваха кожата му. Другата се подпрях на земята. Наведох се много близо до него и се усмихнах. Или по-точно оголих зъби.
- Толкова ли си сляп че не виждаш. Аз не съм човек. Няма как да съм човек. По-бърза съм, по-силно съм. Пия кръв и не мога да излизам на слънчева светлина. Та мислиш ли че съм човек.

Тя определено доказа,че е онова , което не вярвах.Обикновено момиче като нея не би могло да ме повали с лека ръка,имайки предвид физиката ми.Ноктите й пробиха кожата ми.Гледах я невярващо. Беше истина, тя беше ..вампир. Гледах я невярващо.Самоконтролът ми се беше пропукал и това мое невярване си личеше от километри.Проклет да съм.
- Господи! - продумах и се прекръстих до колкото бе възможно на човек съборен на земята и върху него има друг човек, в случая вампир.

То явно почваше да ми вярва хубаво. Но сега пък почна де се кръсти. Скоро можеше да почне и да изговоря молитви опитвайки се да прогони "демонът ". Въсощност аз съм ангелче сръвнение с някой демони. Дръпнах ръката си от гърлото не мислех и да го убивам, въпреки че ми минавшаше през ум. Погледнах кръвта на вратът му и ми се стори толкова привлекателна и примамлива. Ниговата кръв изглежда по-промомлива от всяка кръв която съм вкусвала и виждала. Наведох се напред и близнах раните. Издадох едно доволно мм и разтовирх устни да го ухапя...
- Прибире си зълките - каза то сякаш върху него не седеше вампир. То за кой се мисилше. Погледнах го и се усвихнах предизивкателно.
- А ти си дръж езикът зад зъбите.. - и преди да каже нещо го целунах. Не беше мила целувка, а доста груба. Плъзнах език в устата му исе за грах с неговият и той май няма ше против. И без да искам... или пък беше съзнателно одрсках езикът му и уситх кръвта в устата си. Надаох стон и задълбочих целувката...

Предизвиках я, а тя вместо да ме ухапе ме целуна. И то как ... толкова грубо,че изкара животинското от мен.Отвърнах жадно на на целувката й. Стонът й ме подлуди и започнах да я обгръщам с ръце и притискам тялото й все повече в моето.Едната ми ръка беше готова да смъкне блузата й,но чакай. какво правех? та тя беше много по-малак от мен .
- Алекса .. - казах през целувката. - Трябва.. не бива.
С усилие махнах ръката си от оноива място и се измъкнах от хватката й.

Той отвръщаше на целувките. Притискаше ме към него. Даже май щеше да смъкне блузата ми и аз нямаше да имам нищо против това. Той беше толкова сладък... буквално. Той явно се осъзна и ме избута от него. Защо спря целувката? Едва ли е зящото не му харесваше. За бога като бях така върху него се възбудих, а и като гледах кръвта по устните му... Едната ми ръка, която беше на коремът му се сви в юмрук и събрамалко от платта. Трябавше да направя нещо преди да съм го изчукаланасред улицата. Наведох се бързо и зъбих зъби в плътта пред той да протестира. И другата ми ръка, която беше пък на реверите на палтото се сви в юмрук. Нададох стон и почнах да пия жадно. Възбудих се още повече и таза сепритисна към плътта на краката му и изадаох тяло още напред. Спри се Алекса... Госопди...

За миг се заблудих,че ще спре ,но без да успея да се възпротивя тя впи зъби във врата ми.О Господи сигурно бях в рая. Изпитах такова неземно удоволствие примесено с възникналата възбуда ,че чак се стреснха. Целувките й , стона .. разумното същество си отиде и на негово място беше животното. Притиснах я още по плътно към себе си. Ръцете ми шареха по гърба й като проследяваха извивката му. Достигнах до ръба на блузата и и ръката ми се плъзна отдолу. Пръстите ми се наслаждаваха на голата й кожа докато не намериха закопчалката на сутиена й и тя не изщрака. Сега беше наред и на блузата. Издърпвах я нагоре без д ами пречи факта че тя пие от мен.

Той махна блузата ми, а аз нямах нищо против. Можеше да прави каквото иска, но аз пак щях да пия. Вкусът беше невероятен. Имах чувстовто че за пръв път вкусвам истинска кръв. Усещех как животът му се влива в мен. Чувството беше невероятно. Имаш чувството че всичко е твое. Че цялата власт на света е твоя. По едно време усещах как то почна да се отупска под мен. Как губи съзнанеие... как губи животът си. Не исках да го убия. Той не ми е направил нищо. Трябваше да спра да пия..., но тя беше толкова изкусителна. Може би още малко и малко... Усетих как сърцето му се забавя как животът го напуска. Дръпнах се уплашено от него. Той бешев безсъзнание. Нямаше достатъчно кръв в себе си. Сърцето му скоро щеше да спре. Трябваше да направя нещо. Но какво? Изведнъж се сетих нещо, но дали щеше да проработи. Разкъсах китката си и я сложихна устните му. Кръвта капеше вътре но дали беше в организмат му не знам. Счупих му вратът. Беше по-бързата и без болезнена смърт. Седнах до него и обгърнах с ръце коленете си чакайки да се събуди. Сълзи почнаха да текат по бузите ми. Той не заслужаваше това. Как можах да го направя. Аз му отнех правото на избор. Прекрачих приниципите си. Потъпках всичко в което съм вярвала... Сълзите ми сестичаха по бузите и ми се искаше да се разкрещя от гняв, тъга, болка...

Както я притисках към себе си , а тя жадно пиеше от мен , започвах да губя силите си. Не не. Опитах се да я отблъсна от себе си , тя ме убиваше. Уви не успях. Ръцете ми се свлякоха на асфалта. Зрението ми се замъгляваше , всичко притихваше и можех да се закълня ,че за момент сякаш се извисих над тялото си. Гледйаки я отстрани тя изпадна в паника. Даде ми от кръвта си и това ме върна обратно в тялото ми. Вкусът беше горчив и не много приятен. После последва изщракване и пуф ..тъмнина.. Бях мъртъв.... или поен така си мислех. Всичко се опроверга , когато отворих широко очи. Нещо беше различно.
- Какво по дяволите се случи - изправих се до седнало положение. Алекса седеше до мен тревожно.Прокарах ръка през косата си и сещайки се преди малко я погледнах гневно. - Щеше да ме убиеш. Ти даже ме уби. Мога да се закълна ,че видях пътя към оня свят. Как е възможно да съм жив и защо сетивата ми са толкова чувствителни?
Стреснах се от силата на емоцията, но все пак тя ми дължеше обяснение. не е възможно да чувам далечни неща и да виждам в тъмното. Просто невъзможно. Да не говорим ,че се чувствах адски жаден.

Не чаках много докато той се събуди. Но все пак беше мъчително очакване. Изведнъж отворои широко очи. Ядоса ми се и почна да ме обвинява, че съм го убила и ме попита защо е жив и защо ситивата са му така чувствителни. Госпдои сега кака да му кажа че е вампир. Сигурно щеше да ме убие. Е не че можеш ама все едно.
- За да се създаде вампир... - почнах колебливо а той ме гледаше внимателно. - Трябва да дадеш вампирска кръв на някой и докато тя е в организмът му да го убиеш. Така се създава вампир. - Той ме наблюдавеше и леко разшири очи явно вече разбираше. - А на вампирите сетивата и чувствата са два пъти по-силни от на обикновенните хора.

Замръзнах на място.
- Сигурно се шегуваш - насилих се да се засмея. - шегуваш се нали?
Бои тя оставаше все така сериозна. Зяпнах. Това не можеше да се случва. Бях се превърнал в същество , което е зло , против религията ми.
- Господи - възкликнах. - И сега какво? Няма да мога да излизам на дневна светлина, ще съм зависим от кръв , няма да мога да влизма в църква , чесънът ще ме държи настрана , светената вода ще обгаря кожата ми? Защо ме обрече на такъв живот?
Не откъсвах поглед от нея. Как можа да ми стори това. Все едно беше наказание ,че я заговорих , че заговорих стара ученичка.