Вход

Чесън? Светена вода? Усмихнах сесъвсем леко иначещях да избухна в смях.
- Първо можеш да влизаш във всякаква цървка. От светената вода нямада ти стане нищо. А чесън е дори и по-вкусен. Слънчевата светлина само ще дрезни очите ти повече и ще те боли глава. И за бога дори ние вампирите си имаме богиня.
Станах и сивзех блузата. Облякох се е и го погледнах.
- А и в момента си новак трябвада мине година тогава ще минешпрез преобразяването. А по време на промяната можеш да умреш пак... като мен - вече бях сериозна. - Тогава слънцето наистина ще е проблем,но светената вода и чесънът... глупости.
Огледах се дали някой идва. Тогававидях момичета бях я забравила. Отидох до нея и я огледах. Нямаше да оживее... Обърнах се към него. Той ме наблюдаваше.
- Тя нямада оживее. Така че по-добре пий предидае изтинала кръвта - тоймегледаше с разширени очи. - Няма да ти се налага да убиваш Лукас. Това есамо този път, а и за го почнах всеедно аз съмяубила. Ако пиешот нея тя нямада умрев мъки. Смъртта й ще е по-приятна.
Той ме гледаше с разширени очи. Сигурномубешечудно как говорех толкова спокойно за такива неща.

- Ти си се побъркала - възкликнах шокиран и се изправих толкова бързо,че чак се изненадах. - няма да убивам нея или когото и да било. Против религията ми е.
Кръвта обаче ме изкушаваше. Привличаше ме към себе си. без да съзнавам бях до момичето. Щях да забия зъби във врата й ,но се отдръпнах навреме.
- Не - казах и избягах. Трябваше да се махна от това място. В главата ми отекваше звукът от биещи сърца и това ме влюдяваше. Блъснах се в няколко души,но въпреки това продължих да тичам напред.

Той тръгна да бяга но не стигна далеч. Веднага тръгнах след него. Той зави зад един ъгъл и аз се озовах пред него. Той се обърна и аз пак бях пред него.
- Виж можемд а правим това цял век, но скоро ще ми писне - казах с усмивка на лице. Той се намръщи и после се опитада мине през мен.Блъсна ме продължи да тича. Е вече бях ядосана. Настигнах го и го съборих на земята. Той почнада се дърпа и за това напрвих единстивеното за което се сещах. Стоварих юмрука си в лицето му. Той ме погледна с широко товорени очи.
- Така явно реши да се кротнеш а ? Явно ще трябва да правя това доста често.
Усмихнах му се и оголих зъби едновременно. Нямаше да ми харесва да го удрям, но ако пак направаше нещо такова...

Опитите ми да избягам бяха неуспешни. На всичкото отгоре получих юмрук в лицето. Разтърках челюста си напипвайки разкървавената си устна. Сериозно ли? Гледах я изненадано.
- Не би ли трябвало аз да съм този , който те удря Алекса? - попитах с лека ирония. Боже исках да се махна. Още не можех да възприема ,че бившата ми ученичка е вампир, натискахме се, тя пи от мен , уби ме и сега аз съм вампир. Признавам една част от съзнанието ми отново искаше тялото й притиснато към моето. По дяволите това животно отвътре. Караше ме да обхождам безсрамно поглед по нея. На всичкото отгоре тази жажда ме убиваше.

Засмях се на въпроса му. Той да ме удря как ли пък не. Само му се иска. После видях как обхожда тялото ми с поглед... Бях меко каза но поласкана.
- Първо ако ме удариш ще си ти го върна двойно.
Усмихнах се и станах от него. Скръстих ръце пред гърдите си. Изражението ми стана сериозно и ядосано. Ех... каква актриса бях...
- А сега отивай да пиеш от онова момиче и или ще те завлека насила до там... И няма да съм толкова мила.
Казах и зачаках готов ада го поваля пак и да го влача до момичето.

Повдигнах вежда. Тя наистина ли мислеше ,че може да ме принуди.Колкото и съблазнително да звучеше предложението нямаше да пия.Изправих се и скръстих ръце като нея.
- Наитина ли ще ме завлечеш? А Ако не искам да пия. Не можеш да ме принудиш дори онова момиче да ми е поднесено на тепсия.
Преглътнах с цел да навлажня сухото си гърло. По дяволите в какво се забърках.

Усмихнах се мрачно. Той ме предизвикваше. Явно трябваше да стане по-грубия начин. Е той избра така не аз. Много бързо се засилих и забих юмрука си в лицето му този път беше толкова силно че той се заби в стената и изпадна в безсъзнание. Хванах го за раменете и почнах да го влача към уличката с момичето. За щастие не бяхме стигнали много далеч. След няколко мъчителни минути бяхме до момичето завлачих го плътно до нея. Взех китката й и я разкъсах и я сложих на устните му. Когато то усети кръвта инстинктите му надделяха хвана китката и почна пие. Не му трябваше много, така че скоро щеше да се усъзнание и да спре.

Тя наистина го направи. В единият момент бях прав , после в безсъзнание и хоп вече пиех кръв. ПИЕХ КРЪВ!. Шокиран исках да спра , но не можех. Червената течност в устата ми беше най-вкусното нещо , което съм опитвал. Продължавах докато не не изпих цялата кръв. Ужасен от действията си със светкавична скорост се изправих и залепих до отсрещната стена.
- Мили Боже - продумах като изтрих полепналата по лицето ми кръв.Въздъхнах. Бях я убил , но това не беше най-лошото. Най-лошото е ,че ми хареса и бих го направил отново. Гняв обзе душата ми.Стелнах с поглед Алекса . Тя беше крайно доволна то действията ми.
- Ти - изрекох като с едно движение бях до нея .Ръцете ми обгърнаха гърлото й. Чувствата бяха смесени - гняв, благодарност, вина. Стиснах зъби и я пуснах.
- По дяволите - изрекох след като се отдалечих от нея.

Той ми беше ядосан. Разбирах го и аз бях ядосана на моя създател и отидох в шадоухууд вместо да остана с него както той ми предложи. Е мислех за правилно да му предложа същият избор. Да се оправя сам и или да ме остави да му помогна. Благодарение на мен щеше да умре. Ако не беше пил сега кръв. Ако успокоих дишането си го погледнах.
- Разбирам колко много ме мразиш. И аз изпитвам същото към моя създател. - Казах спокойно нямаше смисъл да му се ядосвам. - Ще ти предоставя два избира. Да ме оставиш да ти помогна или да се оправяш сам.
Извадих едно листче и написах номера си. Отидох бързо до него и го пъхна в джоба му и се отдалечих на няколко метра.
- Ако имаш нужда от нещо се обади. Но да знаеш не мога да дойда през деня.
Обърнах се изчезнах. Не мислех че ще ми се обади. Но все пак щях да го следя

Кръв.
Тази думичка се въртеше в главата ми докато вървях по тъмните улички.От време на време подухваше вятър,но не му обръщах много внимание.Просто вървях и търсех едно единствено нещо - кръв.
Бях гладна.Трябваше да пия поне веднъж на ден от тази червеникава течност за да не се гърча от болка дори и на сянка.Ако пък не получех дозата си направо откачах и всеки който се намираше наблизо не беше в безопасност.
Шумът от токчетата ми отекваше в празната уличка.Поредната уличка в която нямаше нищо.Сякаш всички пияници,бездомници,наркомани и какви ли още не знаеха,че точно днес ще реша да мина от тук и се бяха скрили.
Хей днес събират боклука!Скрий се! само дето при мен щеше да е "Хей днес обикаля хибрида!Скрий се!"
Извъртях очи с досада при тази мисъл и продължих да вървя напред.Бях се облякла изцяло в черно - черна тениска,черни дънки и черни обувки на ток.Дори и сутиена и бикините ми бяха в черно,но това беше отделен въпрос.На вратът си носен едно колие с пентаграм,а червената ми коса беше спусната и понякога се развяваше от вятъра.
Искам си храната!
Измрънках наум и продължих да ходя из пустите улици раздразнено.

колата спря в една доста тъмна уличка, зад някаква дискотека, или бар в който уважаваха прекалено много музиката и в момента тя се чуваше дори на улицата.Отворих вратата и слезнах от возилото, като бавно се огледах наоколо, имаше една групичка от 3 момчета и 2 момичета от които се бяха събрали с лице едни към други и аз виждах само гърбовете им, доколкото успявах да фокусирам погледа си на гърбовете им пишеше нещо, но не успявах да го разчета...не, не защото не виждах, а защото просто не успявах да съчетая толкова сигласни на едно място...
Усмихнах се на Боунс, който също тъкмо бе слязъл и тръгнах към групичката без да го изчаквам особено много.Исках да захапя някой, а така като ги гледах мисля че си го заслужаваха.Докато се приближавах едно от момичетата се обърна и ме гледаше някак..странно.След момент усетих че навярно бяха пръските кръв засъхнали по дрехите ми, но това сега не ме засягаше, защото скоро и тя щеше да остави част от себе си по тях...
-Здравейте, имате ли място за още двама?-засмях се леко пренебрежително и погледа ми се спусна по всички като за бързо запаметих чертите на лицата им и си набелязах жертва, още щом чух думата "не" да излиза от устата й.
-Ами тогава да си направя, а?-поредния истеричен но кратък смях и ръцете ми придърпаха смелото момиче към мен, където зъбите ми се забиха във врата й, а от устните й се разнесоха писъци.Музиката идваща от заведението ги приглушаваше за хората вътре или някъде далеч по услицата, но аз, както и тези около мен ги чувахме достатъчно ясно.Това ми харесваше...И тъй като кръвта й не бе кой знае какво, я пуснах да падне на земята, преди да успея да я убия и сега просто гледах всичко останали и страха в очите им.Усмихнах се доволно и се завъртях към Боунс, който сега беше достатъчно близо.
-Не бе особено вкусна...

Настървеността на Саманта ме изненада.Не очаквах чак толкова да е изгладняла.Имаше възможност да се нахрани до насита.Особено на фона на последните събития.Докато тя източваше някакво момиче,аз застанах до нея и наблюдавах.Освен,че не й беше достатъчно се оказа,че не била и вкусна.Разсмях се.Леко хванах рамото на Саманта и я побутнах към групичката.Обърнах се към нея с думите:
-Имаш възможност да се наситиш.Аз ще наблюдавам да не ни изненадат.
Застанах в края на пряката и се загледах в мрака.Замислих се.Дали я преследваше само един ловец?Или са няколко?Изобщо не ми се искаше да разбирам точно сега.Докато се взирах небрежно,дочувах мляскащите звуци зад гърба си.Ненаситницата се хранеше.Какво ли щеше да пойска след това?В момента,в който го помислих,усетих как Саманта застана до мен и ме хвана под ръка.Очите й светеха.Извих въпросително вежда и зачаках да чуя новото предложение.

Той ме остави на спокойствие да се позабавлявам, а на мен само това ми трябваше.Групичката бяха доста непослушни дечица, който си заслужаваха да умрат...но аз нямаше да го направя, разбира се.Особено когато чувах как някой ме моли да го убия...струваше ми се доста жалко.Оставих всеки до един жив, но с по малко кръв, отколкото по принцип имаше в него.Чух как едно от момчетата искаше да спра мъките му, но аз просто се наведох, усмихнах му се и прокарах пръсти през косата му.Беше жалък...не бях виждала момче да плача толкова много...а до преди момент се правеше на голям мъжкар...колко смешно, нали...
Все едно, скоро свърших и телата им ми бяха просто жалки, но не и интересни...тръгнах към Боунс, който бе не далеч от мен.Хванах го под ръка и се усмихнах самодоволно, като продължих да вървя към задната врата на заведението от до преди малко казвах че излиза доста силна музика.
-Нахранихме се...е поне аз, сега нека го полеем.Мисля че няма сега да ме оставиш сама, а?-попитах някак подигравателно и го пуснах, като отворих вратата пред мен и очите на един почти заспал охранител не се спряха на нас.Аз просто се усмихнах и леко побутнах Боунс напред като погледа ми просто го караше да покаже какво може.
-Оправи се с охраната вампире...ако можеш разбира се, все пак...си доста старичък...-засмях се подигравателно, като се усмихнах толквоа широко на охраната че да види зъбите ми.И до колкото разбирах от погледа му, май не бяха първият чифт който виждаше...

Нямаше нужда да влизам в схватки тук и да привличам внимание.Усмихнах се на охранителя и му казах:
-Сори,друже,при някои Хелуйн е подранил.
Изтиках Саманта пред мен.Човека ми се ухили и ми смигна с думите:
-Разбирам.Гледай до края на ноща да й изпаднат не само зъбките.
Изсмях се и го потупах по рамото влизайки след Саманта.Наистина успя да ме разсмее.Само дето в момента не мислех за секс.Огледах бара и не забелязах нищо подозрително.ПОне на пръв поглед нямаше.За всеки случай придърпах дивата вампиреса по-близо до мен.Не ми се искаха поредни изненади.
-Води-казах й аз и я тикнах към бара.